АКЪ̀Л

АКЪ̀Л, мн. ‑и, ‑ища, след числ. ‑а, м. Разг. Ум. — Защо не пита мене, и аз с простия си акъл да му кажа, че никой досега не е побеждавал Русия, няма и да я победи. М. Марчевски, ГБ, 16. — Вие младите по-разбирате от нас, правете, каквото ви акъл учи. Сл.Трънски, Н, 169. — Виж, че някой ден захвана да чета като по вода. Мене бавно ми работи акълът, но все работи, пустият! И. Петров, НЛ, 122. — Де го знаеш момчето на какъв акъл е? Що си издаваш намеренията? А. Гуляшки, ЗР, 179. — Ти на стари хора акъл да не даваш! — започва да се дразни старецът. — Като ти побелеят косите, тогава ще знаеш много. П. Незнакомов, МА, 30. — Кажи ми, Йордане, правичката ми кажи... Ти си по-млад от мене,.., ама съм дошъл от тебе акъл да зема. Каквото ми речеш, туй ще сторя. Ст. Марков, ДБ, 99. — Минчо пристига,.. За акъл иде той тука... Санким, малко са на бай Асена неговите грижи, ами и чуждите ще оправя... К. Константинов, СЧЗ, 154.

Акъла ми е в краката. Разг. Ирон. Не мога да мисля, да разсъждавам; постъпвам глупаво, неразумно. Акъла ми е в някого, в нещо. Разг. Непрекъснато мисля все за едно и също нещо. Акъл за круши; акъл на буци. Разг. Ирон. Употребява се за глупав човек; заплес. Акъла ми не го побира / побере. Разг. Не проумявам нещо, недоумявам от нещо, струва ми се невероятно (обикн. за нещо много лошо, което ме изненадва). Акълът ми реже като бръснач. Разг. Много съм умен; имам остър, пъргав ум. Акъл — море, ум — бръснач. Разг. 1. Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. — Акъл — море, ум — бръснач,.., Учен човек съм, дяца... Чета Писанието и зная руски... Ив. Вазов, Съч. VI, 180. 2. Ирон. Употребява се за много глупав човек. Акъл назаем не искам. Пренебр. Не ми е приятно да ме поучават; нямам нужда от поучения. Блъскам си (бия си, бъхтя си) акъла. Разг. Мъча се да разбера, да проумея или да разреша нещо. Вземам / взема акъла на някого. Разг. 1. Отнемам способността на някого да разсъждава разумно; правя някой да оглупее. — Бях се зарекла на тоя ден да не подхващам работа, ама де-де. Накара ли те дяволът, заслепи те, та не виждаш… И акъла ти вземе, и ума ти изпие… Кр. Григоров, ОНУ, 52. 2. Смайвам, слисвам някого от възхищение или от голяма изненада. А сега ние, децата от нашата улица, стояхме пред файтона на бай Чавдар, оглеждахме се в лъсналите му калници,.. — Това е работа! — .. ‑—Този файтон ми взема акъла! Ст. Стратиев, СВМ, 87-88. — А как пее и как свири на китара! Акъла ми взе, като го чух. 3. Правя някой да се влюби в мене, да се увлече по мене. Войводата мисли за топъл скут на жена. . Сестрата на байрактаря му взела акъла. М. Марчевски, П, 30. Виж му акъла, че му скрой кюляфа. Диал. Употребява се за глупав, несъобразителен човек. Води ми се акъла Диал. Вярвам, че нещо ще стане; надявам се на нещо. Водя се (вървя) по акъла на някого. Разг. Неодобр. Постъпвам, действувам напълно под нечие влияние; изцяло се влияя в постъпките си от някого. — Чуден човек си! — скара му се Илка. — Водиш се по акъла на деца като Милена. К. Калчев, ЖП, 24. Дохожда ми / дойде ми (идва ми / иде ми) акъла в главата. Разг. Вразумявам се. — Тебе трябвало да запрат, за да ти дойде акълът в главата, а не момчето. Кл. Цачев, ГЗ, 97. Един акъл за зиме ли, за лете ли. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме за нещо или сбърка нещо. Завъртявам (завъртам) / завъртя акъла на някого. Разг. Парвя някого да се влюби в мене, да се увлече по мене. Избивам си / избия си от (из) акъла някого или нещо. Разг. Преставам да мисля за някого или за нещо; забравям. Изгубвам / изгубя си акъла по някого или по нещо. Разг. Силно изплашвам някого. — Изкара ми акъла, мари Милено! — изохка Илка. — Какво търсиш тук по туй време? К. Калчев, ЖП, 23. Изкарвам си / изкарам си акъла. Разг. Много силно се изплашвам. — Знаете, че не съм страшлив, ама казвам ви, братя, бях си изкарал акъла... Ст. Дичев, ЗС II, 459. И започнаха да хвърлят ръчни бомби, но не последва никакъв взрив. — Тю, да му се не види! Учение правят, а ние си изкарахме акъла! — засмя се бай Сандо. Ж. Колев, ЧБП, 141. Излиза ми / излезе ми (изхвръква ми / изхвръкне ми, изщуква ми / изщукне ми) от акъла. Разг. Забравям нещо, не мога да си го спомня. Имаш ли акъл. Разг. Възклицание за изразяване на възмущение, укор или учудване, когато някой постъпва неразумно или глупаво. Мръдва ми / мръдне ми акъла. Разг.

1. Обезумявам, побърквам се. 2. Ставам като безумен от изживяването на някакво силно чувство. Мътя (разбърквам / разбъркам) акъла на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. "Пазете се, правоверни, от гяурина, не му давайте да дига глава срещу вас,.. " — Ех, ех… Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?…Един е аллах за всички живи твари. Д. Талев, ПК, 297. На един акъл съм с някого. Разг. Разсъждавам по един и същи начин като някой друг. Не ми излиза от акъла нещо. Разг. Постоянно мисля все за едно и също нещо. Не ми увира акълът. Разг. Не се вразумявам, не ставам умен. Не съм с всичкия си акъл; не съм с акъла си. Разг. Ирон. Не съм напълно нормален. Опичам си акъла. Разг. Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно, не върша необмислени действия. — Да, колко пъти съм ѝ казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука… М. Грубешлиева, ПИУ, 69. — Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия. Ал. Константинов, БГ, 93. Повеждам се / поведа се (повличам се / повлека се) по акъла на някого. Разг. Изпадам изцяло под влиянието на някого. — Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци беше Калофер, народа закриляше от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се поведе. М.Марчевски, П, 26. С акъла си съм. Разг. Разсъждавам, мисля нормално. С всичкия си акъл. Разг. Неодобр. Наивно, безразсъдно, глупаво. И ти с всичкия си акъл не прие такова изгодно предложение. Сече ми акълът. Разг. Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. — Тончо, ела да ми помогнеш, сине. Бъхтя си главата, ама акълът ми не сече. Вземай молива и пиши. Сп. Кралевски, ВО, 120. Стига ми / стигне ми акъла. Разг. Знам, сещам се как да постъпя, как да се справя с нещо. Събирам / събера акъла на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени неща. Събирам си / събера си акъла <в главата>. Разг. Ставам разумен. — Аз ще изчистя цялата околия от сърбомани, един нема да остане.. Ще кажеш на даскалите, вели, акъла да си събират. И веднага да се върнеш, да не умуват много даскалите. Д. Талев, ГЧ, 204. Чавка (кукувица), патка ми е изпила акъла. Разг. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум. Попът се плесна по челото: — Ей, кукувица ми е изпила акъла! Как тъй да забравя.. Ще го турим, на централно място ще го турим. П. Незнакомов, СП, 41. — Василев е подписал задължителни бележки.. — Та Василев да не е идиот, да не му е изпила кукувица акъла? П. Спасов, Л, 247. — Ти ще ме разбереш, мила — каза за трети път старата,.. — ще трябва да напуснеш.. или пък.. — Да напусна?.. Чавка да не ми е изпила акъла?… Б. Болгар, Б, 74-75.

— От араб. през тур. akıl.

Списък на думите по буква