АКЪЛЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АКЪЛЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Простонар. Умен, разумен, паметлив. — Кажи, ходжа ефенди, кажи какво да сторим! Ти си акъллия човек. Д. Немиров, Б, 106. Но все пак, като по-акъллия [Връбчо] от другите, не си пести труда да ни посъветва малко. Хр. Ясенов, Събр. пр, 142. — Та не видиш ли накъде е тръгнал народа, бре слепчо... Та само ние с тебе ли сме най-акъллии... Кр. Григоров, Н, 22. Акъллия жена. Акъллия момче е той.

— От тур. akıllı.