АЛАБАСТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛАБА̀СТЪР, мн. няма, м. Млечнобял полупрозрачен минерал с едрозърнеста структура, разновидност на гипсаизползувани във ваятелството, зъболекарството и др. Гипсът е лош проводник на топлината. По това му свойство и по малката му твърдост лесно може да се отличи зърнестият гипс, наречен алабастър, от мрамора, който на пипане се показва студен. ПН, 1934, кн. 1, 12. Иконостасът е дело на съвършени майстори. Всичко е сечено от алабастър. А. Каралийчев, С, 86. В гробниците са били намерени различни домашни потреби, изработени от зелена печена глина, алабастър и мрамор. ВН, 1960, бр. 2660, 4.

— От гр. Bλάβαστρος.