АЛАЙБЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
АЛА̀ЙБЕЙ
АЛА̀ЙБЕЙм. Остар. Началник на алай1, на полк. На другия ден при тях влезе едно заптие и каза на Никола: — Тръгвай с мене при алайбея.. При алайбея, най-големия военен началник, той завари Петър Златов. Г. Караиванов, ЮМ, 152.