АЛАН —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛА̀Н м. Диал. Просторно открито място; площад, мегдан. "Искам пръчка-а-а, искам шекерена пръчка,.." Така едно време правех заявка пред майка си, когато ме развеждаше из прашния, шумния, веселия Старозагорски панаир на големия житен алан. ВН, 1960, бр. 2830, 2. Минавах сам, замислен, през алана / и си прелиствах нещо във джуздана; / току ми викна някой: — Ей, паша! Д. Подвързвачов, Б, 105.

— Тур. alan.