АЛАТУ̀РКА

АЛАТУ̀РКА прил. неизм. 1.Който е като у турците. Подиря им вървяха една цяла върволица ефендета,.., заптии и пр. с черни алатурка сюртюци. З. Стоянов, ЗБВ III, 254. Кафеджията пък знае на всички вкусовете и слабостите и поднася без да пита на един чай, на други тежко сладко алатурка кафе, на трети тънко преварено, на четвърти с малко захар, а на дяда Йовка пък съвсем без захар. Чудомир, Избр. пр, 225-226.

2. Като нареч. Остар. По начин, както е при турците; по турски. Хасан бил очарован от Мерием: "Това е дюнягюзели, световна красавица…" — казвал той на приятелите си, събрани край софра в съседната одая, приклекнали с подвити крака "алатурка". Хр. Бръзицов, НЦ, 84.

— От ит. alla turco през тур. alaturka.

Списък на думите по буква