АЛАФРА̀НГА

АЛАФРА̀НГА прил. неизм. Остар. 1. Който е като у французите, у италианците или изобщо у европейците от Западна Европа; европейски. Из шуменските улици ще мине стареят от еснафа с "алафранга" панталон и джилетка. Ст. Станчев, НР, 120. Затова навярно и дрехите на Шекиб бей бяха алафранга. А. Христофоров, А, 264. Ако отидеш на някоя цивилизована, алафранга къща, ще ти са смеят, бабо. Д. Войников, КЦ, 19.

2. Като нареч. По начин, както е при французите, при европейците; по френски, по европейски. За разлика от повечето преспанци той се обличаше "алафранга", с черна връзчица на ризата си. Д. Талев, ПК, 58. Петко захвърли евзонската униформа, облече сукнени дрехи, ушити алафранга. Ст. Сивриев, ПВ, 58. — Ти знайш да писуваш алафранга, нали! — .. Аз изпълних желанието му и написах на френски адреса. Ив. Вазов, Съч. XI, 21.

— От ит. alla franca през гр. Bλλά 5ράγκα.

АЛАФРА̀НГА

АЛАФРА̀НГА3 ж. В чорбаджийска къща през епохата на Възраждането — малка полукръгла засводена ниша, украсена със стенопис. Сестра ми отива да отвори и вижда револвера, веднага съобразява, спуща се и го скрива зад огледалото, което стоеше на алафрангата. К. Величков, ПССъч. I, 20. Тези големи къщи с многобройни светли прозорци, джамлии кьошкове и богата вътрешна украса от стенописи, алафранги и дърворезба свидетелствуват за вкуса и благоеденствието на стопаните им. П. Теофилов, К, 47.

Списък на думите по буква