АЛБУМИН —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛБУМЍН м. 1.Обикн. мн. албумѝни. Хим. Група прости белтъци, разпространени в природата като важна съставна част на всички животински и растителни тъкани. Серумен албумин. Яйчен албумин. Млечен албумин.

2. Разг. Белтъчни вещества в урината, които се отделят поради неправилно функциониране на бъбреците (при бъбречни, сърдечни, инфекциозни заболявания, преумора и др.). Бременната има албумин.

— От лат. albumen. — Друга (остар.) форма: албюмѝн.