АЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЛВАМ СЕ, ‑аш се, несв.;а̀лна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св. непрех. 1. Изведнъж ставам ален. Кръглото ѝ загоряло от слънцето лице побелява, бузите ѝ се алват като божури. Н. Каралиева, Н, 178.

2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.