АЛЕБАРДА —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛЕБА̀РДА ж. Старинно оръжие — копие с малка брадва на горния край. Когато приближиха Златния рог, войниците от групата на мечоносците вече стояха в брони и с шлемове, с алебарди и мечове на пояса. Д. Добревски, БИ, 40. Блестят алебарди; / со рев, настървени, на тумби без ред, / се дивите перси настичат отвред. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 46.

— От фр. hallebarde.