А̀ЛЕНКИ, ‑нка, ‑нко, мн. ‑нки, прил. Диал. 1. Умал. от ален; аленичък. — Ами това цвете как се вика, мамо?. . ; а това аленкото — виж го колко хубаво мирише — то пък е карамфил, от ранния. Т. Влайков, Пр I, 194-195.
2. Като същ. аленко ср. Нещо, обагрено в яркочервено.