АЛИБИ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛЍБИ, мн. няма, ср. Юрид. При съдебен процес — установяване на присъствие на обвиняемото лице другаде по времето на извършването на някакво престъпление, в което го обвиняват, като свидетелство за неучастието му в това престъпление. Рангел беше спокоен със своето алиби и дръзко отричаше обвиненията. Д. Кисьов, Щ, 155. — Той отрича, че сте били с него. . Вие идвате да установите неговото алиби, а той се отрича от вашето свидетелство. Ем. Станев, ИК I, 306. Та нали същата вечер Боби не се бе отделял от него [баща си] — и на кино, и на вечеря в ресторанта. Само че как да го докаже? Кой ще повярва на алибито му, щом като единствен свидетел е неговият син? П. Бобев, ГЮМ, 100.

— Лат. alibi ’другаде’.