АЛИЕНАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛИЕНА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Прояви на

отчужденост на личността от обществото, от околния свят; отчуждение. — Е, за ваше здраве, млади господа!.. Един мой учен приятел най-сериозно твърдеше, че у вас няма алиенация, понеже имате хубава водка. П. Вежинов, БГ, 161. — Да поразсъждаваме върху феномена психологически климат. Откъде дойде това чуждо за действителността явление, наречено алиенация или отчуждение, извинете за чуждицата. Й. Попов, СЛ, 62-63.

2. Мед. Душевно, психическо разстройство, лудост.

3. Юрид. Отчуждаване на имот или вещ от едно лице чрез прехвърлянето им на друго лице.

— От лат. alienatio.