АЛИНЀЯ

АЛИНЀЯ ж. Юрид. Част от параграф или член от закон, наредба или правилник, която започва на нов ред. Борис вече не гледаше омразния секретар на съда, нито слушаше мърморенето на членовете и алинеите на ЗЗД и НЗ, които той знаеше наизуст и по които ги осъждаха на смърт. Г. Караславов, Т, 122. Само тези документи за двеста шейсет и пет хиляди не бяха заверени съгласно параграфите и алинеите, точките и подточките на наредбата за финансовата отчетност. Ст. Марков, ДБ, 41. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл.39, не се съдят в общите съдилища. Ал. Константинов, Съч. I, 59.

— От лат. a linea ’от нов ред’.

Списък на думите по буква