АЛИЯТ — Речник на българския език 2.0

АЛИЯ̀Т м. Диал. Инструмент, сечиво; алат. — Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно. . — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками. Й. Йовков, ЧКГ, 158. Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги командари. Д. Немиров, Б, 81.