АЛКА̀Я

АЛКА̀Я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀х, несв., непрех. Старин. Силно, страстно желая нещо; жадувам. — Който има много, за още алкае; който е силен, своите братя не зачита за нищо. Ст.Загорчинов, ДП, 389.

Списък на думите по буква