АЛКОХОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛКОХО̀Л м. 1. Хим. Лесноподвижна течност със специфична миризма, която се получава при ферментирането на захари и се среща в разредено състояние в спиртните напитки; спирт.

2. Само ед. Разг. Спиртно питие. Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му. Ем. Станев, ИК , I, 220. Тогава тя [Ирина] отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите ѝ нерви, удави смущението ѝ в скептичен смях. Д. Димов, Т, 398. // Събир. Спиртни напитки. В същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система. С. Славчев, ЖББ, 70. Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и нечистоплътност. Ал. Бабек, МЕ, 127. В заведението не се сервира алкохол.

3. Обикн. мн. Хим. Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). Метилов алкохол. Поливалентни алкохоли.

— От араб. през нем. Alkohol. Друга (остар.) форма: алкоо̀л.