АЛЛАХ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛЛА̀Х, мн. няма, м. В мохамеданската религия — бог. Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха. .. Д. Талев, И, 189. — Ако приемеш правата вяра, ще те направя господар на Чардаклия. . Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. Аллах не ми прати мъжка рожба, нито женска... А. Каралийчев, ПГ, 118-119. В Дортьол мюезинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището! Ст. Дичев, ЗС I, 108.

— Араб. allah.