АЛОГИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛОГЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми, след числ. ‑зма, м. 1. Книж. Нещо, което противоречи на логиката; нелогичност, безсмислица. Тя [творческата личност] скъсва постепенно не само с обществото, но и с действителността. Това обяснява както ирационализма, така и алогизма на някои крайно модерни направления. Ив. Богданов, СП, 20. Тя [основната слабост] влече след себе си всички останали недостатъци на неговата поезия: нестройно композиционно изграждане, непоследователност и алогизъм на образите и картините и т.н. М. Наимович, С, 1951, кн.9, 169.

2. Литер. Литературен похват, при който се разрушават логическите връзки в речта, за да се постигне комизъм, ирония и др.

3. Само ед. Филос. Отрицание, че истинското познание се постига чрез логическо мислене и утвърждаване, че то е възможно само чрез интуиция, откровение чрез "съзерцание" или вяра чрез мистическо вглъбяване.

—От гр. Bλογος ’безразсъден, неразумен’.