АЛТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛТ, а̀лтът, а̀лта, мн. а̀лтѝ, след числ. а̀лта, м. Муз. 1. Нисък женски глас. Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт. Г. Караславов, Избр. съч. III, 308. Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят. Ст. Дичев, ЗС I, 511.

2. Певица или певец с такъв глас. Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре,.. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и баритони. Ал. Бабек, МЕ, 54. Оказа се, че хазяйката е прекрасно сопрано, една от помощничките ѝ — алт. РД, 1950, бр.196, 2.

3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл. Партитура на алта.

4. Нисък детски глас у момчетата.

5. Муз. Музикален струнен (виола) или духов инструмент с нисък (надтеноров) регистър.

— От ит. alto през нем. Alt.