АЛТЪНЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛТЪНЛЍЯ прил. неизм. Остар. Който е от алтън; златен, позлатен. Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз видях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски, БДНН II, 141.