АЛТЪ̀НЧЕ1, мн. ‑та, ср. Остар. Умал. от алтън (в 1 знач.); жълтичка. Со фино фесче над око, / с алтънчето на чело. Ст. Младенов, БТР I, 70.
АЛТЪ̀НЧЕ2, мн. ‑та, ср. Диал. Алтънка, латинка.