А̀ЛЧЕН

А̀ЛЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е ненаситен, жаден за материални блага. Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта. . Стана алчен за злато и лъвския пай от всяка плячка вземаше за себе си. Й. Йовков, СЛ, 126. — Имам зет, .. , но е един алчен за пари, ламя. А. Гуляшки, ЗР, 53. — Дай ги тия имоти на сърце алчно за богатство. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 22. Възгордяват се някои от младите. Алчни да печелят, те забравят кому дължат благоденствието си. Вл. Полянов, ПП, 102. И тримата тия добруджански господари си приличаха по това, че бяха алчни за земя и ненаситни на печалби. А. Гуляшки, ЗР, 14-15.

2. Лаком, хищен. "Тогава кръвта ме опи. Пробуди се отново в мене ведрата сила на звероловец, кипнаха ми жилите, — както кипваха някога, кога се борех с алчни зверове по балканите." Н. Райнов, КЦ, 106. Океанът бучал грозно, вълните се блъскали яростно в бордовете, а наоколо плували алчни акули, които очаквали плячка. П. Бобев, ЗП, 121-122.

3. Който е жаден за удоволствия, наслади. За щастие си алчна, Ево, / а се боиш към сладкий плод да сегнеш, / що твоя бог ти запрети / преди три хиляди години, / наивно дете! П. П. Славейков, Събр. съч.V, 118. И в пламенно безумие десница / извърнала към голите тела / на статуите — алчната царица, / сама в легло, ридаеше: Ела! П. К. Яворов, Съч. I, 164.

4. Обикн. за очи, поглед — който изразява ненаситен стремеж към материални блага, храна или плътско желание, страст; лаком. — А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. Той беше едър, висок, .. , черновежд, с тъмна кожа на лицето, с едни твърди, алчни и много изпъкнали цигански очи. П. Михайлов, МП, 38. Млада селянка, приседнала на колена до една от купите, държи на гърдите си детенце и го кърми. Турчинът е втренчил в нея алчни очи. Д. Талев, И, 12. Нейната хубост упояваше Петър, но будеше и ревността му .. Струваше му се, че чуждите мъже я гледат с алчни очи. И. Петров, НЛ, 147.

Списък на думите по буква