АЛЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЛЧНИК, мн. ‑ци, м. Рядко. Поет. Алчен човек, който жадно, ненаситно взима, граби. Мигар черната мизерия / с празни думи се гаси? / Мигар с жълта жандармерия / алчникът ще се спаси? Хр. Смирненски, Съч. II, 106. Власт нова искат алчници безчет, / едни от нужда, други от охолство, / в "народа" сеят смут и недоволство. Ем. Попдимитров, СР, 152.