АЛЮР —Речник на българския език — алтернативна версия

АЛЮ̀Р м. Спец. Вид ход, начин на вървеж на кон (тръс, галоп и др.). Конят си имаше някои недостатъци,..: беше сляп с едното око и накуцваше, но единят недостатък съвсем не го затрудняваше, а другият се забелязваше само при по-бързите алюри. Й. Йовков, Разк. I, 239. Седла нямаха, нито кожена сбруя с топчести дрънкулки по нея и това придаваше красива грация и волност на техния церемониален алюр. Ем. Манов, ПУ, 63.

— Фр. allure ’вървеж, ход, походка’.