АМБУЛАНТЕН — Речник на българския език 2.0

АМБУЛА̀НТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който се движи от място на място, за да упражнява търговията или професията си. Вън, пред портите, стоеше евреинът Арон — амбулантен търговец на манифактурни стоки — той държеше коня си, натоварен с двата грамадни сандъка на подвижния му магазин. Г. Райчев, Избр. съч. I, 123. Единият беше Филката, другият — амбулантният манифактурист Хахамику, който пътуваше със стоката си на гръб от село на село. Д. Немиров, Д № 9, 55.

2. Който се извършва не в определено, закрито помещение, а на различни места. Амбулантна търговия.

— От лат. ambulans, -ntis ’разхождащ се, пътуващ’ през нем. Ambulant.