АМБУЛАТОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АМБУЛАТО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Който е свързан с амбулатория. Амбулаторен персонал.

2. Лечение, при което болните се лекуват като самѝ отиват в лечебно заведение, а не лежат, не са настанени в болницата. Амбулаторен преглед. Амбулаторно лечение. Амбулаторна здравна книжка.