АМБУЛАТОРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АМБУЛАТО̀РИЯ ж. Здравно заведение, самостоятелно или в състава на болница, за обслужване на приходящи или лежащи болни по домовете им. Близо до Филиповата кръчма беше амбулаторията на фелдшера — ниска бяла къщичка,.. С часове вече там чакаха болни, дошли да се прегледат. Й. Йовков, ЖС, 202. На другия ден в амбулаторията на доктора влезе Азлалийката. Г. Караславов, СИ, 41. Мирише на йодоформ, старомодно лекарство, което влизаше още в инвентара на полковите амбулатории и което партизаните бяха навярно пленили от някоя разбита войскова или жандармерийска част. Д. Димов, Т, 597.

— От лат. ambulatorius ’подвижен’ през рус. амбулатория и фр. ambulatoire.