АМИ —Речник на българския език — алтернативна версия

АМЍ¹ Съюз. Разг. I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението или прости изречения, които се противопоставят едно на друго и обикн. изразяват из‑

ключващи се възможности (обикн. с отрицание в първото изречение или пред първата част); а. — Не съм луда, ами съм народна българка! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 23. Не скитай като слуга, ами ела да бъдеш господар тука. Елин Пелин, Съч. III, 43. На хорото той няма да лудува и да беснее като другите .. И няма да скача лудешката като някои, ами ще играе полекичка, кротичко. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 22. — Какво ти е на ухото? — Знам ли! — намръщи се войникът. . — Хубаво е — .. — да го намажеш с някакъв мехлем. .. В аптеката има такъв един .. благ мехлем .. Мехлем има, ами пари няма! — каза войникът. П. Вежинов, ДБ, 37. Умът не е в брадата, ами в главата. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 187. Лозе не ще молитва, ами мотика. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 257. Не питай старо, ами патило. Послов.

2. Свързва прости изречения, второто от които съдържа факт или довод, противен на очакваното; а, но. И сложила в люлката пеленачето си. . , когато сърна помине, тя да го накърми. Не минала сърна, ами минал Караманол, хайдутинът. А. Дончев, ВР, 18-19. Найчо не отиде да обади на дяда си, .. , ами се върна назад в тъмнината да найде агнето и да зарадва майчицата му. А. Каралийчев, ПС I, 117. — Боже, защо не ме вразуми, ами ме остави да вляза в грях срещу моята най-близка! Елин Пелин, Съч. III, 141. — Сакато, пък зло! .. Не се е родило тъй, ами паднало отвисоко, кога било малко. Й. Йовков, СЛ, 136.

3. Обикн. в началото на реплика свързва самостоятелни изречения, когато съдържанието на второто (което е въпросително или възклицателно) се противопоставя на казаното в предходното изречение — при възражение или реторичен въпрос; а, но. — Пено, Пено, ела малко де, .. — Ами малкото? — рече Пена, като спря да дъвче симида. Елин Пелин, Съч. I, 183. — Те дирят бунтовници и българи. — Ами аз какъв съм? Ив. Вазов, СбНУ I, 77. — Има от тебе по-големи, а че пак не смеят да помислят за царкинята; ами ти? В. Друмев, И, 12. С развълнуван глас Самуил обяви, че войската трябва да тръгне на север срещу ромеите. Тогава се разнесоха дружни викове. — Ами плячката? А. Дончев, СВС, 630.

II. За съпоставяне. 1. Свързва части на изречението или прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояния; а. — Ти си мъж и твоята работа е лесна. Стига да речеш куку,.., и десет ще ти откукат, ами ние — ние, женската страна дето сме! Елин Пелин, Съч. II, 23. Нашата е лесна, ами ония, дето минаха отдолу начело с Антон, те как ще я оправят?... Л. Стоянов, Х, 138. — Аз не ти говоря за манастир, ами за черква. Ив. Вазов, Съч. XII.

2. В реплика, монолог или полупряка реч свързва самостойно изречение при съпоставяне с казаното в него при изразяване на предположение, опасение и др. за наличие на факт, който е различен от посочения в предходното изречение; а. — Защо е чорбаджия? — Хайде де? Защото има пари. — Ами ако да нямаше той пари, то нема̀ щеше да бягаш? Хр. Ботев, Съч., 1929, 56. — Постове трябваше да си поставите, може ли така?. . Ами ако бях шпионин, а? Г. Караславов, Избр. съч. I, 211. — Мария, много обича Иванка. Ами ако тя зарад него пожертвува татка си, — тогава какво ще правя аз? В. Друмев, И, 15. Храни ли се толкова народ с педя земя? Ами ако настане суша и летните храни не станат? К. Петканов, СВ, 17.

III. За присъединяване. 1. Присъединява изречение, с което се прибавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор. — Е, Бойчо, хареса ли ти се нашата тлъка? .. — Ами записува ли песните? Ив. Вазов, Съч. XXII, 183. — Бре, тя ме е излъгала!. . — Ами парите ми? Стоте лева? Елин Пелин, Съч. II, 95. — Ти остави туй, Василке, ами, .. , дай ми да си хапна. Й. Йовков, ВАХ, 67. Вратнята у роднините на Стефо Церски беше затворена. Борис погледна през ниската ограда в двора и не се решаваше да прескочи. Ами ако дебне отвътре войводата? Д. Талев, И, 125.

2. Присъединява обикн. въпросително изречение в реплики или монолог, когато се цели уточняване на нещо казано или мислено преди; а. Майка ѝ: Да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга [рокля], още по-хубава. Мариолка: Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време? Хр. Ботев, Съч., 1929, 73. — Да, Тодорка е млада, Тодорка е хубавица. Ами. .. ами, какво ще стане тогава с мене? В. Друмев, И, 10. Ния изнесе вън тенекиения съд с газта и пак се върна. — Е що, невесто — посрещна я Стоян, — сега с това ще си светим, а? Ами къде се намира тая миризлва водица за ламбата, има ли некъде чешмичка да си наливаме? Д. Талев, ПК, 22.

3. Присъединява изречение, което представя следствие от предходното изречение; затова. Една жена, като се мъчила да види небето отворено, нямала време да излезе вън, ами провряла главата си през прозореца и сварила да повика "дай ми да имам голяма глава". П. Р. Славейков, БП II, 54.

IV. В конструкции: 1. Между повторени имена, глаголи или наречия и след отриц. н е свързва еднакви части или изречения при посочване на висока степен в проявата на нещо. Нягул: И аз казвах — тоз човек е опасен. Гаврил: Опасен не, ами опасен. Й. Йовков, А, 119. — Мъчно е така, Стоилко, .. — Мъчно не, ами мъчно. Елин Пелин,

Съч. II, 21. — Вариклечко не, ами вариклечко, — пошушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше. Ив.Вазов, Съч. VIII, 3. Лъже не, ами лъже.

2. След глагол в бъдеще време и отриц. н е свързва фразеологизмите <и> хоро ще играя, оттатък ще мина с предходното изречение при категорично потвърждение за осъществяване на действито в него. "Да имаш да взимаш, приятелю" — си помисли Зойка, кипнала от яд. — "Ще дадеш не, ами хоро ще ми играеш!" Д. Немиров, Д № 9, 141. — Ще ги съдим не, ами оттатък ще минем. . И на децата си ще оставим да ги съдят! Й. Йовков, ВАХ, 69.

V. В съчет. с други съюзи или с частици: а) За подсилване на значението му: ами и, ами то. — Булка намерил, ами и за сватба приказва! — смеят се девойките. Ив. Карановски, Разк. I, 35. — Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш, ами то без пари бе, брате, бадева. Ал. Константинов, Съч. I, 134. — Стотини бутилки шампански и други европейски вина дотътриха. Пък то да ми са вина като хората — хайде де, ами то крушена чорба. Ал. Константинов, Съч. I, 223. б) В съчет. със съюза и обикн. при предходно изречение с не само: не само... ами и — за добавяне и подчертаване на нови мисли и понятия, които разширяват съдържанието на предходното изречение. В 4-ти участък тринайсет месеца цели не чух не музика, ами и уличния шум не чух, ами и човешки глас. Ив. Вазов, Съч. IX, 169. Куриерът му оставяше не само вестниците, ами и цялата поща, ако общината биваше затворена. Ст. Даскалов, БМ, 36. Всекиму е не само позволено, ами и дълг да помъдрува. П. Росен, ВПШ, 24. — Ти, значи, ме не само окраде, ами и излъга? Ще те науча аз! Н. Райнов, КЧ, 47.

АМЍ² частица. Разг. 1. За потвърждение; да, именно, разбира се. "Легнах си, .. И съм заспала. По едно време усетих, .. , нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!" — Бре! — Ами, зъмя. Навила се и легнала на гърдите ѝ. Й. Йовков, ВАХ, 112. — Значи ти си съгласен да се кандидатираш за общински съветник през предстоящите избори? — Съгласен съм, ами, защо да не съм съгласен. Г. Караславов, С, 179. — Кой те научи, сладко дете, да ми казваш така "мила мамо"? — Учителката — рече важно малкото девойче. — Учителката!... — Учителката, ами! — повтори девойчето и клатеше глава на всяка дума. Д. Талев, ПК, 241-242. — Ти ли си? — Аз съм, ами! Не виждаш ли? П. Вежинов, НС, 268. "Абе, най-сетне, българи сме, ще се пригледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце — ще помине човек. Ами!" Ал. Константинов, БГ, 26. — Колко е мръсен [глухонемият]! — отвърна се веднъж малката снаха. — Мръсен е ами! — кипна Азлалийката. — Ти гледаш мъжа си, мъжът ти гледа тебе и децата си, а той, сиромашкият, служи на Бога — кой да го опере и постегне? Г. Караславов, СИ, 45.

2. При реплики самостоятелно или в началото на изречението за изразяване на възражение. а) При отричане на нещо; не, как не, съвсем не. — Казал на Божура, че щял да се върне и да я вземе. — Ами, ще се върне той, когато се върне и баща ми от оня свят. Й. Йовков, СЛ, 70. — Казват, че епидемия някаква се явила! — поде плахо, със затаен дъх Ралчо. Беляшки отметна мокрите си коси, изпухтя и го погледна с едното си око, в което като че ли бялото преобладаваше: — Ами! Епидемия! Ст. Даскалов, СЛ, 210. — А баща ми замина в Пловдив — ще показва своята машина.. — Инженер ли е? — Ами, инженер! Самоук-рационализатор... Направи машина за чукане на лен... Н. Стефанова, РП, 66. б) При изразяване на съмнение, неувереност; надали, едва ли, не ми се вярва. — Баба каза, че щом крещи кукумявка над къщи, някой умрял. — Ами! — Ти все не вярваш! Нека кресне над вас, та да видиш тогава! Д. Габе, Н, 24. Баба Дешка: Прижуря... Баба Станка: Ама да завали ли?.. Ами, ще завали... Ц. Церковски, ТЗ, 138. в) При несъгласие, отказ или при изтъкване на факти, противоречащи на действителността. — От известно време взеха и за къщата да ме коткат да я припиша на Вики. — Ако си луд, припиши я! — сряза го Филип. — А, ще я припиша! Луд съм аз! Да ме изхвърлят на пътя.. Ами! К. Качлев, СТ, 62. — Има ли тука и други гости? — Нямам никого. — Ами ханджият! Ив. Вазов, Съч. XII, 78. ● Повторено ами, ами — за усилване на категорично възражение, съмнение, несъгласие. — Аз ми идеше да ти кажа да го изгониш, ама, де да зная, може пък... — Ами, ами! — каза Нонка,.. — Много ми е потрябвал. И. Петров, НЛ, 244-245. — Във всекиго се вглеждайте,.., от всякого на нещо добро ще се научите... — Ами, ами! — възрази нетърпеливо внукът ѝ. Д. Бозаков, ДС, 45. — Какво ти предлага? Пази се, той има нюх. — Ами, ами, има... Ах, нищо, мъчи се да хитрува. Ем. Станев, ИК II, 19.

3. Самостоятелно или в съчет. със съюзи че, то. В реплика, последвана от пауза, при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — Кажете ми — прекъсна той [Левски] майора, — решението да ме пратят в Цариград откога е взето?.. — Ами. .. отдавна! — отговори твърде доверително инак сдържаният майор. Ст. Дичев, ЗС II, 808-809.

4. За усилване на реплики. При подчертаване, наблягане върху някакъв факт или при подчертаване на потвърждение, съгласие за нещо и пр.; че. — На коя Илчовица? — по‑

пита леля му Дела. Тя не бе чувала това име. — Ами Илчовица, дето е тук в улицата — обясни Цанка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 182. — Искреността е слабост, а не добродетел. — Тъй ли? — Ами да. Ем. Манов, БГ, 154. Баба Дона: Пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо... Стоянка: Ами прости сме, госпожо. Ив. Вазов, Съч. XIX, 5. Най-добре да намери някой друг, някой врял и кипял в неволята и с него наедно да реши... "Някой! И аз се чудя кой да бъде! Ами Стефан, разбира се!" Ст. Дичев, ЗС I, 386. — Костадине, не искаш ли да поработиш с майсторите, като захванат? Ще има тука работа цело лето и добра надница. Ще кажа аз на майстор Дуко. — Ами да поработи, защо не — отговори Траяна вместо мъжа си. — Като седи, още повеке се поболява. Д. Талев, ПК, 469.

◊ Ами сега сложна частица. За израз на двоумение, безизходност, отчаяние; какво да правя, какво ще стане. На едно място Иван спря: пътят се разделяше. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим? Й. Йовков, ПГ, 19. — Слушайте сега, портупеят ми нареди да ви предам, че капитан Стотелов е продал крайцера с екипажа заедно на англичаните.. И вие ще се биете срещу руснаците, а в България може и да не се върнем. Някой извика: — Ами сега! — и в помещението стана тихо. Д. Добревски, БКН, 171. — Бре, какво направих аз! Ами сега? Ще ми вземат имотите и ще ме изхвърлят на пътя гол-голеничък. Д. Немиров, Б, 44. Ами че и (съкр. простонар.) амче сложна частица. 1. В реплика при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — Ти знаеш ли къде си бил досега? — Ами че зная! — стеснително и неуверено отговори Димо. К. Петканов, МЗК, 126. — Ами че... г-н докторе! — обади се една от жените. — Ами да беше ни прегледал, г-н докторе. Й. Йовков, ЖС, 204. — Тука ли са Георги Петров Смилашев и Райо Колев Тенишев?.. Старият общински чиновник пребледня.. и заекна: — Амче... тука са... нашенци са… Г. Караславов, Избр. съч. I, 394. — Гласовете им как са? — Амче. .. те съвсем бяха занемели. Отначало викаха, но им запушиха устата с парцали. .. Г. Караславов, Избр. съч. II, 237. 2. В реплика при уточняване, посочване. — Кои кучета? — Ами че стражарите — наивно отговаря тя. — Така ги наричаме, синко. Те не са по-добри от кучетата... Г. Белев, КР, 12. 3. За усилване в реплика при наблягане на някакъв факт, на желание, подкана и под.; а, че. — Ами че ти влизаш ли ми в положението бе, господинчо? — избухва бащата. — Питаш ли ме ти мен как се червя аз пред бакалина и какво разправям на хлебаря? Св. Минков, РТК, 169. Един щастлив баща е открил своя син в бригадата, гледа с безкрайно умиление неговото загоряло лице,.. и дума наивно: — А че като е било за тук, амче да е казал, че кой ще да го спре... Г. Караславов, ПМ, 63. — Снощи Динчо дохожда, ти си се затворила горе, плетеш. Не слезе да го видиш. — Глава ме болеше. — Ами че слез де. Не мога цял ден сама да шетам. А. Каменова, ХГ, 35. Ами че как. Разг. и (съкр. простонар.) амче как сложна частица. За категорично потвърждаване на нещо; не е възможно другояче; че, а. — Значи, така... — замислено продума тати и мълком направи своето заключение. — Така, ами че как... Ст. Чилингиров, ХНН, 180.