АМНИСТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АМНЍСТИЯ ж. Законодателен акт, чрез който се заличава престъпният характер на определен вид деяния или лицата, извършили определени престъпления, се освобождават от наказателна отговорност или от последиците на осъждането. Пазвантоглу получил без усилие своята трета поред амнистия. В. Мутафчиева, КВ, 103. Властта, объркана от неочаквания изборен резултат, освободила задържаните "поради амнистия". К. Странджев, ЖБ, 126. — Ние трябва да обявим стачката под лозунгите за хляб, за политически права и за амнистия на другарите, които гният в затворите. Д. Димов, Т, 235. В сила на дадената амнистия, повечето избягали колибари се завърнаха в родните си места и уж минуват сега за мирни хорица. Ив. Вазов, Съч. XVI, 70. Политическа амнистия. Пълна амнистия.

◊ Данъчна амнистия. Спец. Освобождаване от определена категория данъчни или други

финансови задължения по силата на специален закон.

— Гр. άμνηστία ’забрава, опрощаване’.