АМО̀РФЕН

АМО̀РФЕН, ‑фна, ‑фно, мн. ‑фни, прил. 1. Книж. Който няма определена форма; безформен. Течностите са подвижни и безформени (аморфни), освен когато са в малко количество. Н. Николов, М, 24. По какво се различава човешкото тяло от снега? Има форма. Само формата го разграничава от аморфния сняг. Бл. Димитрова, Лав., 280. Аморфна маса.

2. Прен. Книж. Който няма определен облик, който е безличен. Рапортите на нейните агенти от България ѝ [на английската дипломация] рисуваха вместо една аморфна и рабска маса,.. , един жизнеспособен, бодър народ. С. Радев, ССБ I, 197. Поляризацията на обществените сили,.. , превърнала аморфните, хаотични и нецеленасочени действия на разнородните социални елементи в борба, която следвала и правилата на една гражданска война. В. Мутафчиева, КВ, 163.

3. Хим. Минер. Който има твърдо агрегатно състояние, характеризиращо се с липса на кристален строеж и на определена температура на топене. Аморфни са стъклото, различните смоли и восъци, желетата и др.

4. Езикозн. За език — който няма склонение и спрежение, който е без морфология. Аморфни езици са китайският и японският. Аморфна езикова система.

Аморфен въглерод. Хим. Въглерод във вид на множество малки безразборно срастнали графитови кристалчета, който се съдържа в саждите, кокса, дървените и животинските въглища. Аморфният въглерод се получава по изкуствен начин. Познати са много негови разновидности. Най-чист аморфен въглерод са саждите. Хим. VIII кл, 1958, 104.

— От гр. Dμορ5ος ’безформен’.

Списък на думите по буква