А̀МФОРА

А̀МФОРА ж. Античен глинен, по-рядко метален съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно, който служел за прибиране и пренасяне на вино, масло, зърнени храни и др. На морското дъно — затрупана с пясък и камък всред развалините на стената — бе открита характерна амфора от IX–X век. НТМ, 1961, кн.9, 6. В сенките край площада пред императорската палатка, осветена от две високи амфори, пълни с масло, взеха да се трупат ромейски войници. А. Дончев, СВС, 658. Изкусни грънчари изработвали амфори — красиви остродънни съдове за зехтин и вино. Ист. V кл, 1980, 97. От двете ѝ страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни, претъпкани със стоките на цялата земя — .. , с червеното благоуханно дърво на африканските гори,.. , с искрящото сицилийско и критско вино, запечатано в буренца и глинени амфори. А. Гуляшки, ЗВ, 65.

— От гр. Bμ5ορέυς през лат. amphora.

Списък на думите по буква