АНАБОЛИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия
АНАБОЛЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Биол. Съвкупност от присъщи на живия организъм биохимични процеси, при които се усвояват приетите в организма вещества от околната среда за образуване и обновяване на клетките и тъканите; асимилация. Противоп. катаболизъм, дисимилация.
— От гр. Bναβολή ’издигане’ през лат. anabolismus.