АНАГРАМА —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАГРА̀МА ж. Литер. 1. Разместване на букви или срички в една дума в такъв ред, че да се получи нова дума, напр.: вол–лов, Рим – мир, липа – пила, риба – бира, нива – вина, град – драг. Той публикувал набор от букви на пръв поглед безсмислен. В този набор от букви чрез разместване на буквите било зашифровано самото откритие. . По същия начин с помощта на анаграма Галилей закодирал на латински език своето откритие. ВН, 1960, бр. 2666, 4. До XIX век в науката за запазване на приоритета на някои открития се употребявали анаграмите. ВН, 1960, бр. 2666, 4.

2. Вид псевдоним, получен чрез разместване на буквите в името на автора.

— От гр. Bνά ’обратно’ + γράμμα ’буква’.