АНАДОЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАДО̀ЛЕЦ, мн. ‑лци, м. 1. Лице, което е родено или живее в Анадола. Настъпи мълчание. Онбашията на заптиетата, анадолец с едри конски зъби и черни месести бърни, сърбаше шумно кафето си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 108. Върна се той от Бруса пак в Еркьой. Не искаше да напусне бедните анадолци, без да им се обади. Д.Талев, ПК, 81. Наистина ли (както приема част от историографията) кърджалиите не били "анадолци", които след дезертьорството си не смогвали да се прехвърлят отвъд Проливите, та били принудени да поминават чрез грабеж в европейските провинции? В. Мутафчиева, КВ, 32.

2. Турчин.

— От гр. собств. — Друга (остар.) форма: анато̀лец.