АНАДОЛЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАДОЛЛЍЯ, ‑ѝята, мн. няма, м. Остар. Анадолец. — Е че то, брате, не е един, не са двама: като плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, ерменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света. Ал. Константинов, БГ, 72. От анадоллиите, тия се бият доста добре, що са от край морето. Ц. Гинчев, ГК, 363.