АНАЛГИН —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАЛГЍН м. Апт. 1. Само ед. Лекарство за успокояване или премахване на болки и за понижаване на висока температура. Болният се лекува със средства, които понижават температурата и успокояват болките: кофенал, пирамидон, аналгин, аспирин и др.

2. Отделна таблетка от това лекарство. Дай ми един аналгин, че ме боли глава.

— От гр. Bνάλγος ’без болка’.