АНАЛИТЍК

АНАЛИТЍК, мн. ‑ци, м. 1. Специалист в лаборатория, институт и др., чиято длъжност е да извършва анализи във връзка с научноизследователска работа или друг вид дейност. Структурният анализ, практикуван по този начин [чрез пресяване], е твърде прост, но има доста недостатъци. Ако аналитикът няма опит, мъчно се получават сходни резултати. П. Боянов, П, 244. Всеки аналитик от лабораторията изследва по няколко проби на ден. △ В Института за химически синтези има аналитици с дълъг опит в контролно-аналитичния процес.

2. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; анализатор. За мнозина от тях [професори и учени] бе важно да се покажат не само с изключителните знания на специалиста и с дълбочината на аналитика, но и с тънкия усет на естета, на стилиста, на безукорния познавач на езика. М. Кремен, РЯ, 579. Критическите работи на Б. Ангелов .. се отличават и с голямата си смелост .. За него е характерен и превесът на рационалния над емоционалния елемент. Той се обляга повече на ума, отколкото на чувството, затова като всички аналитици, понякога губи връзка с творческата атмосфера, в която живее авторът. Ив. Богданов, СП, 57-58.

Списък на думите по буква