АНАМНЕЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАМНЀЗА ж. Мед. Описание на миналия живот на болен и на историята на болестта му, съставено от лекар по сведения от болния и близките му, за да се насочи правилно лекуването. Марков изведнъж се почувствува сам, несигурен, безпомощен. Досега за него болните хора бяха "казуси", с подробна анамнеза, с всички необходими изследвания. РД, 1961, бр.57, 2.

◊ Снемам анамнеза. Мед. Правя описание на заболяването на болен и на други данни, свързани с него.

— От гр. Bνάμνησις ’припомняне’.