АНАПЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАПЀСТ, мн. няма, м. Литер. 1. В силаботоническото стихосложение — трисрична ритмическа стъпка, в която първите две срички са неударени, а третата — ударена (( ( —), "Надошлѝ / от далѐчния свя̀т".

2. В метрическото стихосложение на античната поезия — трисрична стъпка, в която първите две срички са кратки, а третата — дълга (( ().

— От гр. Bνάπαιστος 'обърнат назад'.