АНАСТРОФА —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАСТРО̀ФА ж. Литер. 1. Стилна фигура, при която се размества установеният ред в изречението, без да се променя смисълът; инверсия.

2. Стилен похват, при който последната дума или думи от изречение или стих се повтарят в началото на следващото изречение или стих.

— От гр. Bναστροφή ’обръщане’.