АНА̀ТЕМА

АНА̀ТЕМА ж. 1. Църк. Отлъчване от църква чрез проклятие. Още Константин Велики беше забранил на ромейските базилевси да се сродяват с други народи. Аарон си спомняше словата на Константина Багрянородни,.. — "ако пък някой се осмели това да стори, нека се смята за чужд на християнското общество и да се предава на анатема като нарушител на отческите постановления и царските закони". А. Дончев, СВС, 95.

2. Проклятие. Най-много нервиран беше попът. Той сновеше като бесен из селото,.. и сипеше не само анатеми срещу комунистите, но сякаш забравил сана си, псуваше наляво и надясно. Кр. Григоров, Р, 60. В българските черкви дълго време са се казвали анатеми за цареубийца Иванка. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17. — Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните души! Ив. Вазов, Съч. ХIII, 106. // Във възклиц. изреч., самост. Проклет да е, проклет да бъде. Пред него се изправи отец Сергей. Той не можеше да се сдържа и сипеше проклятия: — Анатема! Гръм небесен да порази този искариот, дето ни е издал! Г. Дръндаров, ВЗ, 57. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. ● Остар. В съчет. с крат. лич. местоим.във вин. Анатема те дяволе (при заклинание). П. Р. Славейков, БП I, 31. — Анатема те — казва владиката. Л. Каравелов, Съч. I, 37. Анатема го (прилагат кога поменат дяволът). П. Р. Славейков, БП I, 31.

— Гр. Bνά2εμα ’проклятие’.

Списък на думите по буква