АНАТЕМОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАТЕМО̀СВАМ, ‑аш, несв.;анатемо̀сам, ‑аш, св., прех. 1. Църк. Отлъчвам някого от църквата чрез проклятие, налагам анатема; афоресвам. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Как можете вие така! Владиката ще ви анатемоса, патриката ще ви прокълне! Д. Талев, ЖС, 294. Сетне обявих война на врачките и калугерите. Те се наежиха срещу мене. . А калугерите ме анатемосаха. А. Каралийчев, НЗ, 124. — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам, така да знаеш! Кр.Григоров, Р, 204.

2. Разг. Проклинам, кълна. Майка им, врачката Милкана,.. съседи ѝ засявали нивята на изполица, а тя врачувала из цяло село — .. , олово пържила, с челюстни кости анатемосвала, боб хвърляла. А. Страшимиров, ЕД, 122. Пръв благослови дядо Станой, като анатемоса хитлеристите и враговете на народа, отпи глътка от жълтата кехлибарена ракия и пусна бъклицата да реди всички. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Едни се смееха, други ругаеха, трети ме анатемосваха като мизантроп и осквернител на отечеството. Ем. Манов, ПУ, 208. анатемосвам се, анатемосам се страд. Тук, пък и в околните села, е възкресен старият обичай — да се анатемосват, да се проклинат ония хора, които са извършили престъпление. П. Велков, СДН, 16.

— Друга (остар.) форма: анатемѝсвам.