АНАТОМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАТО̀МИЯ ж. 1. Само ед. Наука за външната форма и вътрешния строеж на организмите. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по анатомия са в края на седмицата. △ Днес имам два часа по анатомия.

2. Разг. Учебник по този предмет. Не можах да си купя анатомия. △ Под чина бяха забравени две анатомии.

3. Само ед. Строеж, устройство на отделен орган или система на живия организъм. Няма ни един от многобройните образи в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата. К. Величков, ПССъч. III, 158. Анатомия на костната система. Анатомия на мускулите. Анатомия на сърцето. Анатомия на бъбрека. Анатомия на ухото. Анатомия на окото. Анатомия на листата. Анатомия на растителните тъкани.

◊ Анатомия на растенията. Дял от ботаниката, в който се изучава вътрешното устройство на органите и тъканите на растенията. Динамична анатомия. Физиол. Анатомия, която се занимава с промените в тялото и неговите органи при извършване на различни движения. Патологична анато‑

мия. Мед. Анатомия, която се занимава с причините на болестите, с тяхното развитие и със структурните промени, до които болестите довеждат организма. Пластична (художествена) анатомия. Изк. Анатомия, която изучава външните форми и релефа на отделните части на човешкото тяло при покой и движение и служи за целите на изобразителното изкуство. Топографска анатомия. Физиол. Анатомия, която изучава отделните части и области на човешкото тяло като сбор от органи и други съставки и техните естествени взаимоотношения.

— От гр. Bνατομή ’изрязване’.