АНАХРОНИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАХРОНЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми, м. 1. Погрешно отнасяне на факт или събитие от една епоха към друга; хронологично несъответствие. Тия деца-юнаци [Секула детенце и др.] обаче, въведени в кръга на Крали Марка, са един анахронизъм: те са живели 40-50 години по-късно, те са хора от ХV в. Б. Ангелов, ЛС, 59. Образът на отец Иван обаче е анахронизъм; той не е възможен за времето на действието, а е пренесен от много по-късното време на Възраждането. ЛФ, 1956, бр.3, 3.

2. Остаряло, несъответстващо на условията на съвременността явление, схващане, мнение и др.; отживелица. Филмът се върти безшумно,.. Пред съвременните постижения на тонфилмовото изкуство тоя ням филм изглежда като възкресен анахронизъм. Св. Минков, ДА, 38-39. — Вие продължавате да бъдете сантиментален, но сега вече искрено... Вие сте средновековен човек, феодален анахронизъм, попаднал случайно между ориенталски шмекери и търговци на тютюн. Д. Димов, Т, 462. Но оттогава и досега човечеството е преминало цели 19 века и в продължение на това време християнството е изгубило своята чистота и е станало анахронизъм, религията е изгубила своя смисъл и е заприличала на орех без ядка. Хр. Ботев, Съч., 1929, 189. // Остаряла дума или израз. В лириката, епоса и драмата изоставяме непрестанно и необяснимо редица слова и изрази, които нашият писател счита за анахронизми. С. Северняк, ИРЕ, 263.

— От фр. anachronisme през рус. анахронизм.