АНГАЖИРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНГАЖЍРВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от ангажирвам и от ангажирвам се; ангажиране. Говореха бавно, без особено ангажирване, отначало се разправяха за прането, за казаните на готвача, и постепенно, като се отдалечаваха от въпросите на ежедневието, внезапно и за двамата докоснаха онова, което всъщност вълнуваше всекиго поотделно. Д. Добревски, БИ, 27.