АНГАРУВАМ — Речник на българския език 2.0

АНГАРУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. 1. Истор. Работя ангария. Крепостните въглищари и рудари на спахии и бегове са робували и ангарували по нейните [на Витоша] долове и сипеи. П. Делирадев, В, 14.

2. Разш. Разг. Работя при нищожно заплащане. Кожа и кости беше станал човекът .. Ангарувал само за една кора хляб в една мина край морето, във вода до коляно. Б. Несторов, СР, 6.