А̀НГЕЛ

А̀НГЕЛ, зват. ‑е и (остар.) -о, м. 1. В религиозните представи — свръхестествено безплътно същество, божи вестител, изобразявано като крилат юноша. — Струваше ми се, че цялата земя се люлее в тия звукове и ангели пеят навън. Й. Йовков, Разк. II, 62-63. Като чу ангелът камбаните за Рождество, спусна се от небето и право в Цепилово. Елин Пелин, Съч. IV, 179. — С устата на кир Грета говори ангел, когото ни праща сам Господ, за да ни вразуми и усми‑

ри. Д. Талев, ЖС, 296. "Нека те не плаши, дете, / никаква злокобна мощ: / божи ангели на стража / бдят над тебе ден и нощ." П. П. Славейков, Събр. съч. V, 55. Ангел на смъртта.

2. Прен. Много добър, кротък или много хубав човек. — Аз съм бил недостоен за любовта на един ангел... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 218. — И ангели да са, пак ще почнат да роптаят. Много е лоша храната, другарю поручик. П. Вежинов, ВР, 184. Мястото беше райско, защото там живееше ангел — мома, украсена със сичките хубости на зелената младост. Н. Бончев, Р (превод), 73. // Гальов. Разг. Нежно назоваване или обръщение към любимо лице. И плача пак, но сладки са сълзите, / пролени за минутите честити, / прекарани със теб, о ангел мой. К. Христов, ПВ, 51. — Да, никога няма да се делим, пиле: .. — Никога, никога, ангело. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 96-97.

Ангел небесен. Обикн. Ирон. Много добър, много кротък, незлоблив човек. Бия (блъскам, бъхтя) си ангелите (ангела). Разг. 1. Влагам прекомерно старание и труд в някаква непосилна работа. — Който смята да прави халва и катран, нека си бие ангелите из Доспата — отвръщаха недоволните. Л. Стоянов, Б, 136. — Хе-е-е, учил съм ги [момчетата]. Как съм си бъхтал ангела от всекиго челяк да изкарам, хаджи. П. Тодоров, Събр. пр. II, 339. — Ние си блъскаме ангелите с това пиано, а кой ще свири на него? — Има кой! — отвърнах загадъчно. Бл. Димитрова, ПКС, 283. 2. Мъча се да намеря изход от някакво трудно положение, мъча се да разбера, да разреша нещо. Аз тъкмо си биех ангелите и се чудех как да отговоря на мама. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 107. Той си блъскаше ангелите с въпроса какво поведение да държи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 150. — Бъхтя си ангелите над таз зацапана хартийка, дето нищо не ѝ се отбира — отвърна Малеев. Ст. Марков, ДБ, 9. — Нали е учен, иска да ни надхитри — .. — Каза няколко думи и след това иди си блъскай ангелите да ги разбереш. Д. Кисьов, Щ, 195. 3. Съжалявам много, разкайвам се за нещо, станало по моя вина. Изкарвам си / изкарам си ангелите. Разг. Силно се изплашвам. Слаб ми е ангелът. Разг. За мъж — имам слабост към жените, лесно се увличам по жени. Иванов: Ах, Ирина! Чудо момиче!... Планински кристал. Квачков: Нали? Иванов: Усещам, нещо ме гъделичка вече в сърцето... знаеш, ангелът ми е много слаб. Ст.Л.Костов, М, 48. — Слаб му е ангелът на Моколо по тънката част. С. Северняк, ИРЕ, 136.

— От гр. Dγγελος ’вестител’.

Списък на думите по буква