АНГЕЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀НГЕЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от ангел; малък ангел, дете ангел. Той [Монката] няма да спи, той ще чака да види как измежду тия хубави звездици ще се появи дядо Господ с малкото ангелче и как ще се спуснат на земята. Елин Пелин, Съч. II, 40. Когато тия рози разцъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях. Елин Пелин, Съч. IV, 60. // Гальов. Нежно назоваване или обръщение към любим човек, дете. — Пожертвувала се е, за да спаси милите си рожби, тия невинни ангелчета. Ив. Вазов, Съч. XIII, 26. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на̀. Д. Калфов, Избр. разк., 11.