АНДАНТЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНДА̀НТЕ нареч. Муз. 1. За темпо — умерено, бавно.

2. Като същ. анданте, мн. (рядко) -и, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо. При туй тук [в "Бал с маски"] Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно си служи до тогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии. К, 1926, бр. 92, 1. Оркестърът му не беше достатъчно стегнат и уверен,.. Към андантите се окуражи и фортисимото бе уверено. К, 1925, бр. 59, 2.

— Ит. andante.